Проучване на МОН показва: Всяко седмо училище с е-дневник | Оценките и отсъствията на учениците идват на смартфона в реално време | 27.02.2018 00:15 | Монитор | стр. 2, 3 | МИЛА МИШЕВА

Приблизително всяко седмо училище използва електронен дневник. Това показва проучване на образователното министерство чрез анкетиране на 2139 школа, което установило, че иновацията е въведена в 316 учебни заведения. Към момента все още няма нормативно изискване за водене на електронен вариант на дневниците в системата на училищното образование. Предстои обаче изменение на Наредбата за информация и документите за системата на предучилищното и училищното образование, в което е предвидено от учебната 2018-2019 година дневници да може да се водят в хартиен и/или в електронен вид. Така преподавателите ще могат да влизат направо с таблета или смартфона, през който да вписват отсъствията, оценките и забележките на учениците. Както, .Монитор" вече писа, една от идеите на промените е да се намали бумащината. За целта институциите може да използват собствени софтуерни продукти, които осигуряват обработването и наличието на цялата информация, отразена в реквизитите на хартиения вариант. Промените предвиждат още информацията от електронния дневник да се съхранява на хартиен носител в срок от 5 години. Това на практика означава, че онлайн съдържанието може да се сканира и да се пази в архива на училището. Макар все още е-дневниците обаче да не са разписани нормативно, някои школа вече са въвели иновацията. От ведомството обясниха, че за воденето на дневниците в електронен вариант са посочени близо 60 вида различни собствени софтуерни продукти.
Едно от учебните заведения, в които иновацията е въведена още от преди около шест години, е 119-о СУ „Академик Михаил Арнаудов". Електронният дневник позволява съвременна и ползотворна комуникация между училище и родители, разказа директорът на училището Диян Стаматов.
От броени дни учебното заведение използва нова платформа за поддръжка на електронния дневник. Така родителите могат ежедневно да следят оценките, отсъствията, отзивите, програмата, домашните работи на своите деца.
За около 20 дни вече в електронния дневник на 119-о СУ са въведени 25 хиляди оценки. Така, ако детето кръшка от час, майката или таткото имат възможност да научат това веднага в реално време. Същото важи и ако ученикът е изкарал някоя двойка.
Така ще се избегне моментът, в който детето дълго време не представя бележника, за да се впише оценката или пък не го представя на родителите си, дори и да е написана. Електронният дневник позволява майките и татковците да получават тази информация чрез мейли, SMS-и, Фейсбук известия и мобилни известия.
***
Привличат млади учени с европроекти
Условията за работа на младите учени в Института за изследване на обществата и знанието при БАН се подобряват през последните две години с младежките проекти, които се финансират целево и след конкурс и оценка на подадени проекти, но стипендиите остават на изключително ниско ниво, което е пречка за привличането и задържането на млади учени. Това каза директорът на ИИОЗ-БАН проф. Румяна Стоилова при представянето на дейността на института в рамките на кампанията „БАН представя своите институти".
Изследователският състав на института се състои от 113 учени, като почти поравно са хабилитираните и нехабилитираните учени. Учените до 40 години са 23 процента от изследователския състав на института, каза проф. Стоилова.
Тя обясни, че за обучението на докторанти института има три акредитирани програми -по социология, по наукознание, а философските специалности са акредитирани всички. През 2015 г. докторантите в института са били 19, а сега се увеличават. Всяка година имаме и докторанти по програмата „ФулбрайГ', които работят по актуални теми, каза директорът на института. Проф. Румяна Стоилова представи и социалнозначими изследвания, по които институтът работи в последните години. Те са финансирани от Фонда „Научни изследвания" и от европейски програми, като „Хоризонт 2020". Проектите са насочени към актуална проблематика, като Балканите и мигрантската криза; здравето, стареенето и пенсионирането в Европа; градското земеделие като стратегия за повишаване на благосъстоянието на хората; преодоляване на несигурността при започването на първа работа; състоянието, тенденциите и предизвикателствата пред важни фактори, като здравето, неравенствата и качеството на живот; ефективни политики срещу изключването на младите хора и стимулиране на ученето през целия живот.
***
Над 1200 деца отпаднали за втори път от клас
Миграция и здравословни проблеми са сред основните причини
Над 1200 деца, които бяха върнати в училище след посещение на специални екипи, са отпаднали повторно от клас. Те са част от онези около 17 300, които бяха записани отново в училище в края на ноември благодарение на работата на мобилните групи, организирани от държавата. Това съобщи пред БНР заместник-министърът на образованието Деница Сачева.
Заминаване в чужбина или в друг град, както и здравословни проблеми са сред причините за повторно отпадане. Едва 18% от семействата били готови да пуснат отново децата си в час, допълни зам.-министърът.
Сачева припомни, че механизмът за включване в образованието на необхванатите в училище деца не е кампания, а политика на Министерството на образованието и науката. Според нея в дългосрочен план програмата ще даде много добри обществени ефекти.
Тя напомни още, че над 200 000 деца бяха извън образователната система преди началото на настоящата учебна година. За повече от половината от тях има данни, че се намират в чужбина, но не е ясно дали посещават училище там. Около една четвърт от децата пък не са били намерени на посочения адрес.
Част от необхванатите деца са били и две от трите момичета, за които се разбра, че са държани в изолация в апартамент в столичния кв.,Люлин". Те са попаднали в списъка с деца, които не са открити на посочения адрес, и за тях трябвало да се подаде сигнал в полицията, за да бъдат издирени. От думите на Сачева обаче така и не стана ясно дали това е направено.
Третото момиче, което е на 19 години, вече е извън възрастта за задължително образование и не е било търсено от екипите за връщане на деца в час.
Както „Монитор" писа, образователното министерство публикува за обществено обсъждане план за 2018-2020 година за изпълнение на стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система. Той предвижда въвеждане на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.
***
Модул класира по успех
Електронният дневник дава възможност родителите да се запознаят с различни статистики, свързани с успеха на децата си. Така например платформата, която използва 119-о СУ, разполага с модул, чрез който майките и татковците могат да разберат на кое място по успех е даден ученик в класа си, в училището, в града, в страната. Всички данни от минали години като оценки, отсъствия и т.н. се пазят на съхранение и родителите могат да правят справки в тях по всяко време.
Сигурна и защитена възможност за родителите да превеждат пари към сметката на училището, посредством няколко клика.
***
Въвеждат електронно обучение в неделните ни школа
Възможност за електронно обучение в неделните ни училища предвижда проект на постановление на Министерския съвет, публикуван на сайта на образователното министерство за обществено обсъждане.
При определени условия учениците зад граница могат да се обучават електронно комбинирано с частично присъствени часове, които да не са по-малко от 30% по съответния предмет или пък изцяло онлайн.
Комбинирана форма на обучение се предвижда, в случай че учениците временно нямат възможност да бъдат в класните стаи, както и за децата със специални образователни потребности. Тя е възможност и за учениците, които искат да завършат обучението по български език и литература, история и цивилизации, география и икономика за два и повече класа в рамките на една учебна година. Електронно обучение без присъствени часове пък може да се провежда, в случай, че на радиус на 200 и повече километра от дома на детето няма неделно училище. Уроците могат да бъдат изцяло онлайн и за учениците, които има обективна и трайна невъзможност да пътуват до най - близкото школо, както и за децата със СОП. Електронно обучение се предвижда като възможност и за лицата, чието ниво на владеене на български език не съответства на изискванията за придобити компетентности за съответния клас.
Документът предвижда е неделните школа да се подготвят деца е предучилищна възраст от 4 години, както и ученици от 1 -ви до 1 2-и клас. Освен да обучават училищата ни зад граница ще могат и да подготвят кандидат-студен-ти за прием в български университет с изпити по български език и литература, история и география.

Виж
Виж цяла страница

Виж Виж цяла страница